Мачова фланелка на Берое Стара Загора, носена от Илия Илиев в осминафиналния реванш срещу Ювентус от турнира за Купата на носителите на национални купи (КНК). Мачът се играе на стадио "Комунале" в Торино на 7 ноември 1979 година и завършва при резултат 3:0 за домакините. Екипът е разменен с футболист на Ювентус след срещата. Сезон 1979/1980 ще остане в историята на Берое с навярно най-великата им европейска победа. И една от многото престижни за българския футбол. Първият съперник - Арка Гдиня, в чиито редици са няколко национали на Полша, е преодолян с общ резултат 4:3. Жребият за осминафиналите обаче е жесток. Пада се най-именитият отбор в онези години - торинският гранд Ювентус. В "Старата госпожа" на практика е събран целият национален отбор на Италия, без излежаващия присъда за участие в черно тото Паоло Роси. На вратата е легендарният Дино Дзоф, а отбраната пред него се ръководи от грубиян № 1 на италианското калчо - Клаудио Джентиле и Марко Кабрини. Халфовата линия изглежда убийствена с Гаетано Ширеа, Франко Каузио и най-голямата млада надежда на Италия Марко Тардели. Атаката на „Юве“ оглавява един от най-големите голмайстори на адзурите за всички времена - Роберто Бетега. Същият този отбор става световен шампион три години по-късно на испанския Мондиал. Начело е един от най-големите стратези на италианския футбол - Джовани Трапатони. Мачът се играе на стадион "Локомотив", защото игрището на Берое е разорано. По спешност е вдигната козирка, а истерията за билети в Стара Загора е невиждана. Стадионът с капацитет 15 000 зрители продава 30 000 билета. В един луд следобед на 24 октомври 1979 г. Берое изиграва най-великият си мач в евротурнирите! Георги Стоянов - Бръснаря забива топката в мрежата на един от най-великите вратари на века - Дино Дзоф. 1:0 за Берое. Следва реваншът на стадио "Комунале". 60 000 зрители и вълни от хиляди черно-бели знамена по трибуните. Невиждана гледка! За срам и позор на националните ни медии нито радиото, нито телевизията счита за необходимо да излъчи мача. Той е навръх 7 ноември, който тогава е национален празник и по първа програма вървят филми за войната. Още в началото Гаетано Ширеа открива резултата, но това 1:0 се запазва чак до последната минута. Тогава настъпва най-инфарктният момент в мача. Текат последните секунди, когато Таньо Петров се измъква срещу Дино Дзоф и стреля. Ето какво си спомни той за този момент в бр. 26 на предаването #СВЕТЪТеБЕРОЕ: „Стоянов ми прехвърли една топка зад гърба на Джентиле. Аз го надбягах и погледнах Петков, който тръгна напред. Аз исках да му я центрирам, но фалцът не хвана. Дзоф видял, че ще центрирам тръгна към Петков, а топката центрирана така тръгна да го прехвърля и 60 000 души замлъкнаха…но за жалост Пеев вместо да изчака топката, за да види къде ще отиде просто бягаше напред, тя се удари в гредата и се върна, а той влетя в празната врата…топката тупна пред вратата, Петков скочи на шпагат, но Дзоф просто бе една идея по-близо…така можехме да ги отстраним." Така редовното време завършва 1:0 за „Юве“ и идват двете продължения по 15 минути. Тук съдиите вече вземат нещата в свои ръце. В 103-ата минута Марко Тардели догонва топката, която вече е излязла в аут откъм полето на „Берое“. Отбраната в зелено чака реферът да маркира това, но съдиите са безмълвни. Тардели центрира и Франко Каузио прави 2:0, а малко след това Вердза забива третия гол за „Юве“. „Берое“ е елиминиран, но с чест от италианския колос.